10. Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.
13. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15. Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16. Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17. Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18. И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?
19. А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
20. Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
21. А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22. Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.
23. И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.