6. А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7. После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8. И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.
9. И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
10. Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11. И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското <богатство>?
12. И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13. Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14. Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15. И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се <цени> високо между човеците, е мерзост пред Бога.