3. Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
4. Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5. И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6. А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7. После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8. И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.
9. И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
10. Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11. И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското <богатство>?
12. И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13. Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14. Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15. И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се <цени> високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16. Законът и пророците <бяха> до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
17. Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
18. Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.