3. Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
4. Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5. И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6. А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7. После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8. И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.
9. И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
10. Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11. И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското <богатство>?
12. И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?