24. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25. Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27. А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28. защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29. Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.