11. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.
12. Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
13. Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14. и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
15. И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16. А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17. И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.
18. А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19. Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
20. А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
21. И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22. И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.