Старият Завет

Новият Завет

Лука 13:8-20 Ревизиран (BG1940)

8. А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

9. и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

10. И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

11. и ето една жена, която имаше дух, който й <беше причинявал> немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

12. А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

13. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

14. А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

15. Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?

16. А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е <държал> цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

17. И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

18. Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя?

19. Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

20. И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

Прочетете пълната глава Лука 13