Старият Завет

Новият Завет

Лука 13:1-14 Ревизиран (BG1940)

1. В същото време присъствуваха някои, които известиха на <Исуса> за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

2. И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

3. Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

4. Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

5. Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

6. Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

7. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

8. А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

9. и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

10. И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

11. и ето една жена, която имаше дух, който й <беше причинявал> немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

12. А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

13. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

14. А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

Прочетете пълната глава Лука 13