26. А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27. А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28. <Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29. Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30. В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31. А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32. Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33. Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,
34. приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35. И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36. Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37. Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
38. И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40. А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41. Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
42. но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.