57. А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.
58. И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.
59. И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.
60. Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.
61. И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62. И <запитаха> баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.
63. А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.
64. И на часа му се отвориха устата, и езикът му се< развърза>, и той проговори и благославяше Бога.
65. И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
66. И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.
67. Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:
68. Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.
69. И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,
70. (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).
71. Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,
72. За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,
73. Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.