8. Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;
9. а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални <учения>, на които изново желаете да робувате?
10. Вие пазите дните, месеците, времената и годините.
11. Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.
12. Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз <станах> като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,
13. но <сами> знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;
14. но <пак>, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.
15. Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.
16. Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?