11. Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.
12. Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз <станах> като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,
13. но <сами> знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;
14. но <пак>, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.
15. Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.
16. Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?
17. Тия <учители> ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат <от нас>, за да търсите тях ревностно.
18. Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.
19. Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,
20. желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
21. Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли <що казва> законът?
22. Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;
23. но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.
24. И това е иносказание, защото тия жени <представляват> два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.