4. Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!
5. Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, <изисквани> от закона ли <върши това>, или чрез вяра в посланието,
6. както <с> Авраама, <който> повярва в Бога, и му се вмени за правда?
7. Тогава познайте, че тия, които <упражняват> вяра, те са Авраамови чада;
8. и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, <казвайки>: "В тебе ще се благославят всичките народи".
9. Така щото тия, които <имат> вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.
10. Защото всички, които се <облягат> на дела, <изисквани> от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".
11. А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно <от това>, "че праведният чрез вяра ще живее";
12. а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, <което заповядва законът>, ще живее чрез него".
13. Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";
14. така щото благословението, <дадено> на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.
15. Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.
16. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.
17. И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.