18. Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.
19. Тогава, защо се <даде> закона? Прибави се с цел <да се изявяват> престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; <и беше> прогласен от ангели чрез един ходатай.
20. Но ходатаят не <ходатайствува> за един; а Бог, <Който дава обещание>, е един.
21. Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.
22. Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, <изпълняемо> чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.
23. А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до <времето> на вярата, която имаше да се открие.
24. Така, законът стана за нас детеводител, <да ни доведе> при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.
25. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.
26. Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.
27. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.
28. Няма <вече> юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.
29. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.