15. Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.
16. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.
17. И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.
18. Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.
19. Тогава, защо се <даде> закона? Прибави се с цел <да се изявяват> престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; <и беше> прогласен от ангели чрез един ходатай.
20. Но ходатаят не <ходатайствува> за един; а Бог, <Който дава обещание>, е един.
21. Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.
22. Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, <изпълняемо> чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.
23. А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до <времето> на вярата, която имаше да се открие.
24. Така, законът стана за нас детеводител, <да ни доведе> при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.
25. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.