Старият Завет

Новият Завет

Филимон 1:2-13 Ревизиран (BG1940)

2. и до сестра Апфия и до нашия сподвижник Архип и до твоята домашна църква:

3. Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

4. Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,

5. като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господа Исуса, и <която показваш> към всичките светии.

6. <Молитствувам> щото това общение в твоята вяра да действува така, та да познаят те всичкото добро, което е в нас, за <слава на> Христа.

7. Защото съм имал голяма радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.

8. Затова, ако и да имам <право с> голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава,

9. пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса,

10. ти се моля за моето чадо Онисима {Значи: Полезен.}, когото родих в оковите си,

11. който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен и на тебе и на мене;

12. когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце,

13. Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието;

Прочетете пълната глава Филимон 1