1. Павел, затворник за Христа Исуса и брат Тимотей, до нашия любезен съработник Филимон
2. и до сестра Апфия и до нашия сподвижник Архип и до твоята домашна църква:
3. Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.
4. Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,
5. като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господа Исуса, и <която показваш> към всичките светии.
6. <Молитствувам> щото това общение в твоята вяра да действува така, та да познаят те всичкото добро, което е в нас, за <слава на> Христа.
7. Защото съм имал голяма радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.
8. Затова, ако и да имам <право с> голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава,
9. пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса,
10. ти се моля за моето чадо Онисима {Значи: Полезен.}, когото родих в оковите си,
11. който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен и на тебе и на мене;
12. когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце,
13. Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието;
14. но без <да зная> твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.
15. Защото може би за това той да се е отлъчил <от тебе> за малко време, за да го имаш за винаги,
16. не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!
17. И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.