21. При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.
22. И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.
23. И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия <жертви>, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.
24. Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;
25. и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
26. (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.
27. И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това <настава> съд,
28. така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без <да има работа> с грях, за спасението на ония, които Го очакват.