10. <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.
11. А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,
12. веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.
13. Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
14. то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
15. Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство <чрез> смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.
16. Защото гдето има завещание, трябва, за <изпълнението му>, да се докаже и смъртта на завещателя.
17. Защото завещанието влиза в сила, <само> гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.
18. Затова нито първият <завет> бе утвърден без кръв.
19. Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:
20. "Това е кръвта, <проляна> при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".