1. Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
2. учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
3. И това ще сторим, ако Бог позволи.
4. Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
5. и са вкусили, колко е добро Божието слово, <още са вкусили> и от великите дела, <които въвеждат> бъдещия век,
6. а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8. но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
9. Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.
10. Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11. И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
12. да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.
13. Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
14. "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
15. И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.
16. Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,
17. <така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18. така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19. която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
20. гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.