1. Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,
2. <такъв първосвещеник>, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,
3. и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.
4. А <както> никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,
5. така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а <Му я даде> Оня, Който <Му> е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";
6. както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"
7. Тоя <Христос> в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,
8. ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
9. и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
10. наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.
11. Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.
12. Понеже докато вие трябваше <до сега>, според <изтеклото> време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.
13. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;
14. а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.