3. Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
4. Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
5. И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
6. Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",
7. Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща <му> не наказва?
8. Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
9. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
10. Защото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той - за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.
11. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
12. Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",
13. и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.
14. Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.