24. и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25. като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26. Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27. но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;
29. <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30. Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31. Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.
32. Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33. кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34. Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35. И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.