11. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12. но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,
13. та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14. Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15. А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -
16. Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>
17. "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
18. А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.
19. И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20. през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,