1. Защото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.
2. Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.
3. Но в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.
4. Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
5. Затова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;
6. Всеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.
7. Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -
8. Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),
9. после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
11. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12. но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,
13. та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14. Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15. А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -
16. Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>