26. И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
27. Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
28. И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.
29. И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
30. Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
31. И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.
32. И Петър, като обикаляше всичките <вярващи>, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
33. И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.
34. И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.
35. И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.
36. А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.
37. И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
38. И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
39. И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и <му> показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.
40. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
41. И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи <им> я жива.
42. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.
43. А <Петър> преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.