17. И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.
18. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.
19. А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.
20. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.
21. И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?
22. А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.
23. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
24. но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,
25. но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
26. И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
27. Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
28. И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.
29. И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
30. Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.