5. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.
6. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха <всичко>, и виждаха знаменията, които вършеше.
7. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,
8. тъй щото настана голяма радост в оня град.
9. А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика <личност>, правеше магии и учудваше населението на Самария.
10. На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.
11. И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.
12. Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
13. И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.
14. А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,
15. които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
16. защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
17. Тогава <апостолите> полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.
18. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
19. Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.