26. А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим <през> пустинята за Газа.
27. И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше <поставен> над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
28. на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
29. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.
30. И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
31. А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
32. А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;
33. В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"
34. И скопецът продума и рече на Филипа: <Кажи ми>, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?
35. А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
36. И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37. И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий.
38. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
39. А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.