21. И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22. И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.
23. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.
24. И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,
25. мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26. На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?
27. А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28. И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?
29. Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.
30. И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
31. А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;
32. "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33. И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.