Старият Завет

Новият Завет

Деяния 7:14-33 Ревизиран (BG1940)

14. Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

15. И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

16. и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

17. А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет,

18. докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

19. Той с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи.

20. В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21. И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22. И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

23. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

24. И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

25. мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26. На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

27. А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28. И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

29. Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

30. И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31. А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

32. "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33. И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

Прочетете пълната глава Деяния 7