31. Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
32. И ние сме свидетели Нему за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
33. А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.
34. Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35. и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
36. Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
37. След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38. И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
39. но ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници.
40. И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.