23. Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24. А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.
25. Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
26. Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
27. И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
28. Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
29. А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30. Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.
31. Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
32. И ние сме свидетели Нему за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
33. А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.
34. Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;