13. а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;
14. и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),
15. така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.
17. Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,
18. туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.
19. Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:
20. Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
21. Те, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.
22. Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
23. Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24. А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.