Старият Завет

Новият Завет

Деяния 4:29-37 Ревизиран (BG1940)

29. И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

30. докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.

31. И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

32. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един <от тях> не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33. И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34. Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

35. и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

36. Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

37. като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

Прочетете пълната глава Деяния 4