14. А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
15. Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
16. Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.
17. Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
18. Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.
19. А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
20. защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21. А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.
22. Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23. И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.
24. А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,
25. Ти чрез Светия Дух, <говорещ> чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?
26. Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".
27. Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,
28. за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.
29. И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,
30. докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.
31. И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
32. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един <от тях> не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
33. И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.