1. И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата <стража> и садукеите надойдоха върху тях,
2. възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, <в името на> Исуса, възкресението на мъртвите.
3. И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.
4. А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на <повярвалите> мъже стигна до пет хиляди.
5. И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;
6. и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.
7. И като поставиха <Петра и Иоана> насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?
8. Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,
9. ако ни изпитвате днес за едно благодеяние <сторено> на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,
10. да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това <име> тоя <човек> стои пред вас здрав.
11. Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
12. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.
13. А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.
14. А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
15. Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
16. Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.