1. <Един ден>, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,
2. <някои> носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.
3. Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.
4. А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.
5. И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.
6. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи.
7. И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.