4. А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.
5. Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.
6. А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.
7. А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
8. И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
9. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;
10. които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.
11. И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.
12. И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.
13. И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,
14. гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,