5. И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира.
6. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.
7. И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон.
8. И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.
9. Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
10. Господа, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11. Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
12. И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.
13. И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.
14. Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,