29. Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
30. И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
31. Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32. Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>.
33. А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34. Затуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
35. И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.
36. От това всички се ободриха, та ядоха и те.
37. И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38. И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
39. И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
40. И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41. Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.
42. И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.