3. а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
4. Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.
5. Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях <като> фарисей.
6. И сега стоя пред съда <понеже имам> надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
7. до <изпълнението на> което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат <на Бога> усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю Агрипо, ме обвиняват юдеите!
8. Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?
9. И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;
10. което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.
11. И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.
12. По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,
13. по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.
14. И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
15. И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
16. Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,