17. като те избавям от <юдейския> народ и от езичниците, между които те пращам,
18. да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете <си> и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.
19. Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;
20. но проповядвах първо на <юдеите> в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а <после> и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.
21. По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.
22. Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,
23. <сиреч>, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на <юдейския> народ и на езичниците.
24. Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
25. А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.
26. Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
27. Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.
28. А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!
29. А Павел <рече>: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.
30. Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.