9. И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
10. А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11. защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
12. И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
13. И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14. Но това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,
15. и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
16. Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.
17. А след <изтичането на> много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.
18. А когато ги <принасях>, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
19. но <имаше> някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да <ме> обвинят, ако имаха нещо против мене.