16. Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.
17. А след <изтичането на> много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.
18. А когато ги <принасях>, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
19. но <имаше> някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да <ме> обвинят, ако имаха нещо против мене.
20. Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили <в мене>, когато застанах пред синедриона,
21. освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: <Поради учението> за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22. А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.
23. И заповяда на стотника да вардят <Павла>, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
24. След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да <повикат> Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
25. И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
26. Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.
27. Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.