Старият Завет

Новият Завет

Деяния 24:12-22 Ревизиран (BG1940)

12. И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

13. И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14. Но това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,

15. и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16. Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

17. А след <изтичането на> много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

18. А когато ги <принасях>, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

19. но <имаше> някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да <ме> обвинят, ако имаха нещо против мене.

20. Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили <в мене>, когато застанах пред синедриона,

21. освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: <Поради учението> за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22. А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

Прочетете пълната глава Деяния 24