8. А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
9. А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
10. И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
11. И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.
12. И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,
13. дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.
14. А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;
15. защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
16. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
17. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,
18. и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.