2. И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
3. И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.
4. И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.
5. И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.
6. И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
7. И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.
8. А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината <дякони> и останахме у него.
9. А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10. И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
11. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12. И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.
13. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
14. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.
15. И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.
16. С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.