13. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
14. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.
15. И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.
16. С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
17. И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
18. И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.
19. И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.