9. И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
10. Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11. След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.
12. А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.
13. А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
14. И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
15. И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и като преседяхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милит.
16. Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17. А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,
18. И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас
19. в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
20. как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,
21. като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
22. И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
23. освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.
24. Но не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.